Matura-ha

Ако сте се натъкнали на този пост в случай че търсите какво представлява цялото преживяване наречено "матура" значи сте на правилното място. 

Така, да започнем от историята ни от мнооого много назад - да кажем няколко месеца. Аз по принцип не съм от онези хора, които много се притесняват за подобни неща като матури, изпити и даже контролни и класни (ако този който чете е като мен тогава ще придебие ясна представа какво представлява матурата като преживяване).

Общо взето в училище никой не говори за тези неща докато не вземат да говорят. Всмисъл или не говорят въобще за матурите или това е единственото нещо, за което говорят.

От сега предупреждавам, че ще има поне един учител, който ще е наистина побъркан на тема "матури" и постоянно на тема ще са матурите е неговия/нейния час. Първите няколко месеца си мислиш "хей, поне ще ми помогне за матурите" и след това вече почва да става смешно. Няма да казвам имена, но като мина половината година и вече всички се подиграваха на дадения учител и няма да лъжа, беше изключително забавно. Сякаш колкото по-малко време остава до матурата толкова по-безразличен става човек към нея.

Е, това не се случва със всички. Има някой дето единственото за което могат да мислят са тях (матурите) и направо се побъркват от притеснение. Гледайте да не сте едни от тях. По приятно е да не ти пука, защото не си прекарваш половината година в притеснение (а и е психолигическо доказано, че хора под напрежение се справят по-зле от спокойните хора).

Така че да не ви пука... но все пак не се отпускайте напълно. Добре ще е поне да прочетете нещата по литература. Не е казано да четете анализите - защото са пълни простотии - но поне да знаете за какво става дума.

Добре, стигнахме вече до съществената част. Оставяме подготовките и материала за подготовка на заден план, мен и без това тези неща не ме интересуваха. Тъй, идват изпращането и абитуриенската и матурите и изпитите и може да ви се стори като много работа за правене. Не се притеснявайте - много си е, но не изисква кой знае какви усилия. Просто не се притеснявайте за нищо от тези предстоящи неща и всичко ще мине нормално. Пийте чашка чай, хапнете нещо, излезте навън, ровете се в интернет, играйте игрички... и учете като луди последните ден-два

Не е казано, че ще запомните всичко, но пак е по-добре от нищо. Мога да кажа че тази техника е тествана доста пъти ЛИЧНО от мен и е 90% успешна! Когато нещата са ти супер пресни в главата е много по-лесно да си ги спомниш и да ги използваш по време на тест или изпитване. Тройката е гарантирана, четворката е солидна, петицата е много вероятна, а шестицата е с мъничко късмет.

И това че не учиш всеки ден от живота си не значи че си тъп или глупав!

Хората се делят на два типа - умни и интелигентни. Умните са тези хора които изкарват хубавите си оценки с кръв и пот по челото (не знам какво ще прави кръвта на челото, освен ако потта не е смесена с кръв), а интелигентните са хората които без да учат изкарват приемливи оценки, в радиуса на 4,50 - 5,50 (стойностите варират според това, което вие лично приемате за приемливи).
Мисля че е напълно ясно каква е разликата между двата типа, но даже и да си интелигентен пак трябва да учиш поне мъничко. 

Да, тъпо, но е факт.
Така, вече пиша това нещо сто и педесет години и забравих какво исках да напиша. 
А да! Сетих се! Продължавам

Така, в училище ще ти дадът да попълниш някакъв лист с училищата където искаш да кандидатстваш. Ще е добре да знаеш къде искаш да кандидатстваш когато ти дават листа, за да не останете втрещени "КАКВО ДА НАПИША?!". 
Всъщност искам да добавя, че аз дори да знам какво трябва да се пише пак искам да видя първо как някой друг го пише, за да е сигурно че това което пиша не е някакви глупости. Което води до друг съвет - не се дръжте неловко пред човешките си съученици и съграждани. (за жалост аз не мога да изпълня този си съвет)

Та, след като ти го върнат тоя лист след известно време, там ще ти пише номера и ще пише в кои училища си разпределен и стаите и така. Единственото което трябва да направиш после е да отудеш в това училище с тази бележка и лична карта и да си караш матурата. Да, звучи много просто нали... обаче не е! Защото представи си, ще те пратят в единствените училища, които не знаеш в града си и те ще се окажат на един час път!

И трябва да чакаш автобуса половин час и после да се водиш един час и понеже не знаеш кои автобуси спират на тази точно спирка може и да изпуснеш автобуса, на който е трябвало да се качиш и винаги ще има един дядка/бабка на спирката дето седи там без да чака автобус и само крийпва хората аут!

Но иначе какво да кажа. Матура като матура.

A word or two or more...

Е, след като приключих - не че темата някога може да бъде приключена - за Doctor Who може да почна да говор малко за нормалните неща, като например как ми мина деня или какво си мисля, не че някой го интересува как ми е минал деня или пък може да разбере какво мисля... защото дори и аз не се разбирам през по-голямата част...

Не че имам какво толкова да кажа че отново преживявам едно от всеизвестните си "настроения". И като казвам всеизвестни имам предвид всъщност безизвестни. Но известни за хората които ме познават. Общо взето сега съм на вълна, че всичко е ужасно драматично (защото аз го правя такова). Нищо лошо, разбира се, винаги има интерес в драмата, стига да не е свързана директно с теб, защото иначе става малко сложно и дори досадно в една степен.

Исках да напиша голям пост с някакви глупости вътре, но някак си не мога да се наканя. Всмисъл, всичкото това вече го пиша 40 минути ЗА Б-

 

"Let you Down" by Black Veil Brides - Official Teaser

(видео клипа е изтрит, но по-нагоре пуснах пълната песен)

Doctor Who Rant

Току що прочетох това -> What's wrong with Stephen Moffat , което е пост от някой си човек, който не познавам лично. 

Ако имате време си го прочетете, ако не аз и без това сигурно ще кажа достатъчно, за да стане ясно за какво става дума. 

Като начало аз не съм един от най-информираните хора по тема "кой е сценариста", защото мен лично не ме интересува кой е човека който пише това което гледам, стига да ми харесва историята. Това което искам да кажа обаче е че се съгласявам с по-голяма част от казаното от онова момиче. 

Та, понеже тя си е номерирала писаниците и аз смятам, за да кажа точно какво мисля за това което тя е писала.

Аз лично не смятам че Мофат е ужасен сценарист, по-скоро е различен тип сценарист. Мога да се съглася, че оставя дупки в историята. 

- нямам коментар към първата точка. Мога да се съглася че не се знае защо не можеш да удариш Weeping Angel с голям чук и да го строшиш, защото никой не го е опитвал. Не е било въпрос разглеждан в епизодите. Въпреки че е много непълно да кажем, че приемам, просто защото идеята ми харесва. Никой не е перфектен, изпускат се неща. Другото че в началото Доктора казва, че мрази ябълки и после в друг епизод яде ябълка. Това се получава, когато някой не обръща много внимание на детайлите, които включва. Тези неща които не са ти на ума когато пишеш нещо, са онези които забравяш. Дори и да са важни. В никакъв случай не го извинявам. Това са неща, на които е трябвало да обърне внимание. Уви, не е.  Не е краят на света, въпреки че предпочитам да ги нямаше като пропуски (грешки).

 - епизода "Asylum of the Daleks" и за мен е загадка.

 - и аз не разбрах защо ТАРДИС-а се регенерира след заминаването на Ейми и Рори. (и не ми харесва новия дизайн... прилича на огромна лилава машина за сладолед в увеселителен парк за бонбонените деца. Изглежда студен... и също така се държи грубо. ТАРДИС-а никога не е ревнувал Доктора от хората с които е пътувал пътува или поне не й така, че да се държи като малка кучка. И никога не е бил толкова ясно активен с лично мнение. Преди това винаги го смятах за нещо като дърво - всмисъл като живо и със съзнание, но съзнание което е напълно различно от животни и хора. Нещо като дълбоко и в състояние на сън, което има сензори за усещане и разбиране, но са дълбоки и неопределени. Със сигурност сигурно е привързано към доктора, но не мисля че би го смятало за негова собственост. Въпреки че ТАРДИС-а беше олицетворен като жена в един от епизодите... не мисля че ТАРДИС-а може да бъде жена, в мислене и държание, защото не е.)

 - Как the weeping angels се размножават? Според мен или поне според това което знам, те не се размножават по физически начин един с друг, а се създават. От http://tardis.wikia.com знам че:

"Powers and abilities:

River Song once indicated that the Weeping Angels had the ability to transform ordinary statues into Angels (or at least animate and control them, and give them the abilities of true Angels such as quantum-locking). (TV: The Angels Take Manhattan) It is also known that the kiss of a Weeping Angel had various abilities and effects, including transforming kissed people into complete duplicates of other individuals, which died after a matter of weeks; an Angel's kiss could also suck a kissed victim of their life energy, reducing them to dust."

Така че това е ясно. Дори и да не е напълно ясно. Звучи като нещо изсмукано от пръстите.

- Горното обеснява и защо статуята на Свободата също се беше превърнала в Weeping Angel.

- И на мен не ми харесва това че Мофат връща мъртвите. Ако ще убиваш някой, примири се с това че е умрял и си върви нататък в историята. Не отивай да го връщаш само защото има фенове на които не им харесва или пък на теб не ти харесва. След като направил решението се примири с него. 

И на мен не ми харесваше че Рори умря (по-скоро въобще не съществуваше), но ми се струва напълно ненужно това че го върнаха като пластмасов човек от съзнанието на Нестийн (мисля че така се казваше). Когато вселената се рестартира той щеше да се появи така или иначе. Само заплетоха така историята че след като вселената се рестарира аз не разбрах той все още ли е пластмасов или не.

 - Така, за "Blink". Сали аз не можах да я разбера. Тя не правеше абсолютно нищо и не мога да разбера как... как стана тая връзка между нея и Доктора. Да, доктора имаше цялата онази информация, защото тя му я даде, но той нямаше да я има ако тя не му я беше дала, с тя намаше как да му я даде, ако той не я беше имал първоначално... тук имам такива въпроси, но добре, айде ще приема че е възможно. Второто, честно казано аз не намирам шъшването като обидно. То беше по-скоро там, защото те нямаха много време и Доктора не можеше да остави Марта да говори. Третото, и на мен ми се видя странно че накрая Сали изведнъж се влюби в Лари... въобще не бяха един за друг. Нямаха никаква романтична динамика, по-скоро мога да приема да са най-добри приятели, но не й любовници. Просто няма смисъл. Четвърто, нямам нищо против това че приятелката й се е омъжила за първия човек който е срещнала в 19-ти век. Беше сладко, въпреки че беше малко плоско.

- Мога да се съглася че е сексист. Според мен се държи много обидно към жените като цяло. Животът на Ейми се върти около Доктора и Рори. Животът на Ривър се върти единствено около Доктора. Общо взето всеки негов женски герой се завърта единствено около Доктора. Примерно Роуз въпреки че беше влюбена в него пак си имаше живот извън него, както и останалите предни асистенстки/ти на Доктора. 

 - тази точка не искам да я обсъждам. Този цитат ме обиди на дълбоко ниво, въпреки че по принцип не съм голям фен на Роуз.

 - и тази точка няма да я обсъждам. Аз намерих епизода "Тhe Girl In The Fireplace" за много хубав. Дори ми е един от любимите. Защото тя (мадам някоя си) не е само любовница на краля на Франция, в епизода показват че тя е много повече от това. На мен дори би ми било интересно, ако Доктора я беше взел да попътуват малко с нея.. но не мисля, че историята би стигнала до някъде, ако все пак се беше случило така. 

- Отново сексистки работи. Стана ясно, че са неприятни. Стана ясно и че присъстват. Няма нужда да се повтаряме.

 - Та... става ясно че Мофат е и расист. Не мисля. Това е мнение само на това момиче, което е написало горния пост. Поне аз знам че има доста цветнокожи в епизодите.

 - Също така и груб. Това не мога да потвърдя, защото не го знам. Не следя личния живот на Мофат.

- Не ми харесва също така, че Мофат превърна Доктора в сексуално активен герой. Просто не ми харесва. Не пасва на героя, който Доктора играе. Може в миналото да е бил (сексуално активен), но за момента не би трябвало да е, главно защото трябва да знае че връзка между него и някой друг би била непълноценна.А опита на Мофат да създаде някой, който да може да има връзка с него... е жалък с извинения. Наистина се опитах да харесам Ривър. Наистина, с цялото си сърце го признавам, но просто не мога. Както в последната точка е цитирано от ItlsBalls "Представи си какво ще е да си прекарваш един нормален ден, примерно седейки на дивана, ядяйки кексче, и някой да влезе в къщата ти, да ти каже колко по-умен е от теб, да ти размести мебелите, да те направи да изглеждаш като идиот пред приятелите ти и после да ти каже как не можеш да правиш абсолютно нищо правилно. И след всичко това да ти каже, че те обича. Така се държи Ривър Сонг и идеята, че Доктора е влюбен в нея е най-нелепото нещо в целия сценарий на шоуто, а ние все пак говорим за шоу в което  е имало пърдящи извънземни, които биват убивани от оцет."

(прескочих на последната точка защото някак си това което казвах стигна до това, но иначе си продължавам по ред)

- Първия епизод в който Ривър се появява и умира... и после Доктора я вкарва да живее завинаги в машината... Не ми харесва. Ако наистина имаше някаква велика любов там, Доктора не би я карал да живее цяла вечност без него. Всички неща трябва да си имат край.

 - Не мога да дам компетентно мнение по въпроса дали може да пише сай-фай, защото единствения който може да прави критики по този въпрос е някой който може да пише сай-фай.

 - Комедията в сериала стана различна. Не толкова дълбока и "английска" и това не ми харесва, защото имаше чар в "английския" хумор на Доктор Ху (казвам го така, защото Доктор Кой ми звучи тъпо). Но това обаче не значи че не ме разсмива. 

 - също така се съгласявам с това че Ейми, не е една от хората които Доктора по принцип би взел със себе си. Тя е пълната противоположност на онези, които по принцип е казано, че той взима. Постоянно е в беда и трябва да я спасяват, постоянно се оплаква. Също така е общо взето лош човек. Държи се направо ужасно с Рори, който я обича. И също така искаше да му изневери нощта преди сватбата им... (въпреки това обаче харесвам Ейми и Рори като двойка)

 -  "Dinosaurs On A Spaceship" не беше лош епизод

 - та, Мофат си има его. Че кой няма, но не ми харесва това че напълно е трансформирал шоуто в това което на него си му харесва и каквото той иска без да взима впредвид останалите 50 години в които шоуто е вървяло и историята вплетена в тези 50 години.

Та, вероятно има още неща които мога да кажа, но това са нещата които ще кажа по този пост. И не знам, защо. Просто го видях и ми се прииска да напиша нещо.

Surprise post!

ТА да! Ето още един пост въпреки че и вчера писах. Просто изведнъж ме обзе чувството че трябва да напиша малко глупости и безсмислици и дори някой смислици, ако мога така да се изразя.
Като начало днес е рождения ден на Мади! Бравос!
След началото - така. Днес не беше особено интересен ден. Спах до 1 часа, защото имах чувството, че съня ми е по-интересен от живота ми и може би имах право. Там се случваха толкова мнохо работи, нищо че вече дори не мога да си ги спомня... но все пак.
Искам също така да отбележа, че съм ужасен човек

Да, знам. Това беше огромен шок и за мен! 

Причините да съм (ужасен човек) са толкова много, че даже в момента не мога да се сетя за тях. 

Та, днес си оправях косата и се ядосах, защото ми отнемаше повече време отколкото обикновено ми трябва и на нищо не приличаше и в същото време влезе една пчела в кухнята и Мади се развика и хукна и вика "пчела!" и че не може да я изгони, обаче аз тогава си оправях косата, така че не можех да направя нищо. Та, след като постигнах някакъв приемлив резултат отидох и я изгоних (пчелата, не Мади).

Косичката ми, милата тя...

Не искаше да си намери място, затова я окипазих. 

Добре, сменям темата.

После излизахме и пих фанта...

Но сериозно. Бяхме навънка, ходихме да оправяме едни работи после отидохме до магазина на мама и седяхме там... де да знам. Половин час? Някъде там. И после отидохме надолу. Леле, като минавахме по едната улица и едно куче лаеше като побъркано и тогава някакви чудовища (деца) излязоха от едната къща до това куче и почнаха да крещят и да го дразнят и то се разлая още повече и тогава едното чудовище (дете) почна да пищи с цяло гърло... и майка им или някой друг излезе и им вика "Спрете да пищите" и тея неща почнаха да се правят на отворени и й се изсмяха и й отвърнаха "Ти ли ще ми кажеш, ма, какво да правя? Живеем в свободна държава."

Какво подяволите. Не искам да живея на тази планета. Какво не е наред с днешното поколение?! Какво се е объркало... Аз. Не. Просто не мога.

Hi, I’m a writer. My hobbies include not writing.

Big Post of long time

Не знам защо, но чак сега осъзнах че отдавна не е имало голям пост или въобще какъвто и да е пост в този ми блог. Чак ми става тъжно понякога когато гледам как бавнично си умира. Не е приятна гледка... но пък и какво мога да кажа.

Не е като да нямам време да надраскам няколко реда и без това не правя нищо. Въпреки че имам да правя хиляда неща и все ги отлагам за после

 

В моя случай хиляда години вече са почти в буквалния смисъл. Имам да уча за матури и изпити, но някак си винаги ученето стои на заден план в главата ми. Имам чувството че това е нещо което може да почака и какво? Вече почти няма никакво време. Първо си казвах "ха, има още три месеца". После "е, има още два месеца". По-късно "хе, има още месец", а сега вече няма дори и месец...

Аз съм идиот...

Добре, няма повече да говоря за това. Не е една от най-интересните теми, а и ми става тъпо, когато говоря за тези неща, затова просто да. Няма вече.

А!

Сега да обърне внимание на някой други неща. Не че имам голяма идея какви са. От няколко седмици насам ми се струва че нямам абсолютно нищо за правяне. Ама до такава степен, че понякога стоя и гледам в една точка и усещам че нещо в мене прищряква и си мисля "какво да правя, няма нищо за правене, и утре нямам нищо за правене и сега нямам нищо за правене" и после... нищо.

Не знам какво е това. Може да ми има нещо на мен или... или не знам. Друго не ми хрумва. Трябва на мен да не ми е наред нещо иначе тогава целия свят няма да е наред и това е по-лошия вариант така чееее. Мхм. 

Но настрана тези помисли от моя страна. Изглежда единственото което ме вълнува в последни дни е филми и сериали, даже си направих филмоф-дневник. Не знам дали това съществува като термин, но иначе аз го ползвам като тетрадка в която си записвам какво гледам през деня и мнението за филма или сериала или шоуто. Дори мога да кажа че е доста полезно защото ще ми подсказва за вбъдеше какво мнение имам за еди си кое шоу и ако не мога да си спомня ще ми помага в някакъв смисъл...

Току що осъзнах, че звучи като някаква безподобна глупост хаха. Имам предвид - кой по дяволите ще си губи времето за подобни работи!?

Как кой?

Аз!

Айде, аз приключвам за днес, че не искам да си кажа всичко наведнъж и после да нямам за какво да говоря.