Деня започна по стандартната процедура - Събуждане много рано сутрин, нежелание да отивам да училище, обличане, излизане, отиване все пак на училище. Днес програмата не е хич натоварена, но заради контролното по математика което щяхме да имаме ми се струваше, че имам да правя много неща. Разбира се след това научих че и по руски имаме втората част от контролното, което правихме миналия път. Не че това имаше голямо значение, защото в началото на деня бях в горе долу добро настроение. Първия час четох книга, втория руски и след това имах три часа за да науча задачите от раздела по математика, което според мен беше напълно достатъчно време. Дори пре достатъчно - точно затова и нямах причина да се притеснявам за каквото и да е освен за контролното по математика.
Плана ми общо взето включваше във философията и физическото да уча и ако не успеех да ги науча до тогава да продължа в българския, а ако ли не - щях да почета малко преди контролното, за да се отпусна. Разбира се щях да уча заедно с Мади, защото и тя трябваше да ги научи. Нямах нищо против защото тя ми беше казала, че горе долу ги разбирала, което със сигурност щеше да ми влезе от полза когато не знам какво по дяволите се случва на листа, където са задачите. Та ние за почнахме. Първите три задачи минаха що годе добре.
Сега може би е момента да вметна, че когато уча аз искам да разбера всичко, дори и то да не е нужно да контролното и искам да го науча по най-логичния и праволинеен начин за да мога след това да си го интерпретирам по начин, който ще ми е лесно да запомня. Това разбира се води до нещо, което много хора наричат бърборене. Това бърборене се състои от задаване на много въпроси дори за най-малките неща (дори и тези неща да ги разбирам). Това попринцип дразни Мади, защото тя е свикнала всичко да прави по своя начин, без място да чуждо мнение.
Та, когато стигнахме до третата задача, която беше -
sin22αxcos2α - cos22αxsin2α
започнахме да се опитваме да я решим. Стигнахме до извода че тази точно задача съответства на формулата -
a2-b2= (a+b).(a-b)
и Мади реши да напише втората част, която практически трябваше да бъде изходът от уравнението като начална и аз да попитах защо не напише първата част, като отбележи кое кое е за да е по-лесно. След което започна онова което всъщност не разбрах какво е от нейна страна. Чудех се дали нарочно се опитва да се скара с мен или просто беше толкова тъпа, че не можеше да чуе нещо без да се обиди. Каза ми че не искала да учи с мен ако ще я поправям през цялото време ВЪПРЕКИ, че единственото което направих беше да я попитам "защо не..." (защото все пак формулата е еднана и съща и от двете страни на знака равно. Общо взето за мен нямаше голямо значени и я попитах просто защото така ми се стори по логично, НО тя ми каза че не искала постоянно да я повтарям и да я кара да решава задачите по начин който тя не разбирала. Искала да ги по своя си начин и се обърна и каза че не иска да учи с мен повече... а аз какво можех да направя. Нито знам нещо нито имам как да се самонауча като не знам основните правила.
Признавам си, че това е моя грешка че не слушам в час и уча в последния момент, но така се получава когато притежаваш такъв мързел примесен с безхаберие. Все пак това беше единствения ми шанс да науча за контролното и Мади ми беше единствения учител който можех да намеря, но това ме променя факта че побеснях. Слепоочието ми започна да тупти, почнах да крещя да я питам ЗАЩО по дяволите се държи по този начин всеки път преди контролно. Каква е причината да не иска повече да ми обеснява задачите и единственото което ми каза беше "искам да ги решавам по моя начин, а ти постоянно ми говориш за твоя начин и се обърквам"...
Подобен отговор успя единствено да ме вбеси по такъв начин че бях на косъм от това да я ударя. Не само ми кипна заради това, че нямаше да мога да науча за теста ами и причината, която ми издекламира тая тъпачка беше най-тъпата възможна от всички на цялото земно кълбо. Разбира се в училище не може да беснееш на воля затова се опитах единствено да крещя без да правя каквито и да е движения, защото единственото което исках да направя беше да разбия нечия глава през стената.
Просто не можех да допусна да имам слаба оценка на този тест и се оказа така че единствения ми учител не иска да ме учи защото заради не знам си каква причина, която така й не стана ясна.
Разбира се когато бякой се разкрещи в клас все някой дочува и понеже имам един съученик който е пълен кретен и най-вероятно ще остава за пореден път на поправка по хиляда предмета, идва и ми вика "не знаеш задачите? Дай ми 5 лева и ще ти реша първите две", което в случая означава пълна подигравка с мен защото Той. не. знае. НИЩО. Което естествено ме вбеси още повече, а не смятах че това е възможно. Просто го погледнах и му казах че ако не се разкара веднага ще го ударя, защото наистина имам нужда ударя нещо. Той си тръгна обаче понеже той не може да приеме поражение все да ме обижда, въпреки че въобще не ми пукаше. Поговорих си с Ру и Теа и малко ми мина гнева. Взех решение да не уча повече по математика и да оставя нещата да се наредят така както те си решаха. Или щях да ги реша или нямаше да ги реша - нямаше друга възможност, затова просто се оставих да ми мине и да забравя уж. Така че накра якато теста мина направих 3 от 4 задачи и така. Не знам дали са верни, но поне приключи.
Разбира се след това Павлина се оказа на спирката и просто не можех да се занимавам с нея. Батерията на телефона ми падна така че и не можех да слушам музика и да я игнорирам, затова просто я оставих да говори, а аз кимах и се усмихвах. По средата на пътя разбира се тя каза нещо което просто не можех да оставя да мине покрай ушите ми. Каза ми че по математика те били на патеряла за другата година и че тоя матерял никой не го бил учил и като ми показа в тетрадката какво е направо исках да й забия два шамара, защото тези неща аз ги учих в 7-ми клас. Разбира се като й казах че ги знам тя ми каза че не ги знам и че се бъркам А най-много мразя някой да ми казва какво знам и какво не знам. Затова през останалата част от пътя просто се опитвах да не я гледам, защото не обичам да правя сцени вече днес правих втората.
После като слязохме заваля и ти каза "ела да отидем там да пуша" а аз просто не можех да й търпя компанията. Веднага след като подхвана темата за математиката отново, просто си тръгнах, защото нещо сериозно не ми е наред днес.
Няма коментари:
Публикуване на коментар