Big Post...again

След дълго размишлява стигнах до прозрението, че няма нищо лошо в това да си съживя отновоо стария блог. Не че ще има кой да го чете освен мен но според МЕН е забавно да го чета и да гледам в миналото, така да се каже. Така че и ако има кой да го чете- печеля, и ако няма кой да го чете пак аз печеля!

Та, предполагам че трябва сега да пиша за какво се е случило вчера или оня ден или не знам си кога, обаче ме мързи. Събудих се преди половин час и в момента мозъка ми най-вероятно бълбука...

Браво, сега започнах да разглеждам картинки на мозъци... намирам ги отвратително гнусни и в същото време очарователни по свой собсвен начин... Спомням си веднъж че дядо ми яде някакъв мозък (мисля че беше агнешки) - ТОВА беше едно от най-отвратителните неща, на които ще стана свидетел през живота си. Кой нормален човек яде мозък за обяд? Може ли някой да ми каже?! Разбира се че не, защото дядо ми е НЕнормален човек. Така че няма нужда от повече въпроси по случая.

Сега искам да ям, обаче ме мързи да стана от стола...