сряда, 17 август 2011 г.

The Big Post (№ I-don't-know)

Тъй, от доста време обмислям дали да си подновя блога. Всек път като го видя и ми става тъжно за това как беше преди и колко много постове имах тогава и... Имам чувството че нещо ми е станало и по някакъв начин мозъка ми се е развалил.


Да, може би е добре че в интернет не трябва да се занимавам сериозно с хората, защото обръщам по-голямо внимание на себе си и ако все пак обръщам внимание на хората е когато те ми коментират постовете или рисунките и ме комплиментират и на мен ми харесва. Обикновено, хората в интернет са по-мили с мен отколкото хората навън, така че ми харесва повече в компютъра...


Да видим, може би ще си възродя блога отново, просто се чудя дали някой въобще ще го гледа, защото... ами де да знам. Имам чувството че някак си вече не е толкова интересен, пък и след като си... 


Щях да кажа нещо, което не трябва да казвам. Добре, успях да се спася. 
Да, видим. Имам чувството че почвам блога напълно наново и не знам какво да кажа (не че някой ще го чете, разбира се, не пак си е малко изнервящо).


Да видим... какво става днес. Някакви трима ми викнаха "ехо", точно когато щях да пресичам улицата и аз се обърнах да видя дали на мен викат и те ме гледаха, обаче аз не го познавах (не че ги видях много добре, след като бях без очилата си) затова си продължох по пътя въпреки че сега беше препречен с коли, затова трябваше да чакам наново. Те продължаваха да викат "Ехо! Ехо! Ехо!"
 Тея на мен ли викаха, защото все пак гледаха към мен.. но тогава видях някакъв да пресича заедно с мен, така че сигурно викаха на него и все пак онзи се изгуби някъде, а ония също пресякоха и продължиха да викат, ама тоя път вече викаха "Жоро! Жоро бе!"
 Чудех се дали да се обърна, но пък ако не говореха на мен тогава щях да изглеждам тъпо, така че си продължих да си вървя имайки чувството, че не преследват, така че забързах темпото. Все пак не се казвам Жоро. 


Да, ама тези очевидно викаха на мен "Жоро бе! Обърни се бе,  балък!" и тогава най-сетне се спрях и се обърнах към тях.


И те:



И аз:


 Мда, очевидно не бях тяхния Жоро.



 

1 коментар: