Та, днес аз и сестра м се люлеехме на едни люлки и похапвахме снакс и едно малко момиченце изникна отнякъде и погледна сестра ми..
...и сестра ми стана от люлката си, за да му даде да седне, но тогава то погледна мен...
...и аз повдигнах рамене. И тогава баща му дойде и аз го погледнах въпросително и той погледа мен, обеснявайки държанието на дъщеря си...
И после момиченцето викна:"Люлкии!" и хукна към колите. Баща му го последва, а аз казах на Мади: "Какво стана току що?", а тя ми отвърна: "Все още не мога да го асимилирам. Стана прекалено бързо." И тогава чухме бащата да се провиква: "Аз не разбрах какво стана, а вие да разберете!" и се разсмя. И ние се заляхме от смях...
Няма коментари:
Публикуване на коментар