Най-много мразя, когато някой ми казва кой съм, какво мога да правя, какво искам да правя или какво ще направя еди си кога. Най-гадно е когато твой родител го казва и ти знаеш че не е вярно, а той си мисли че е вярно.
Примерно казва ти, че ако те остави сам да решаваш какво ще правиш ще спиш до обяд, ще седнеш на компютъра или ще отидеш в мола. Извинявай много но живота ми не върти около това да правя всеки ден едно и също нещо.
Със сигурност обичам да стоя на компютъра, да. Това не мога да го отрека, но и на мен ми се иска да изляза навън и да се видя с приятелите си. Да се поразходя и да ям някъде.
Със сигурност обичам да ходя на мола, да. Там ходя със приятелите си да гледам някой филм или да си купя някоя книга, но това не значи че всеки ден искам да ходя там.
Със сигурност не знам какво искам да правя с живота си, да. Но това не означава че не ме интересува и че ти си единствения на който му пука какво ще става с мен след две години. Дсеки ден си мисля какво ще правя когато свърша с училището и не ми е приятно че нямам цел в живота си. толкова много искам да има нещо към което да се стремя и ми става толкова гадно когато дойдеш и ми кажеш "теб не те интересува. в главата ти е само компютъра".
Иска ми се просто да кажа:
Браво, единственото което постигна беше да ме накараш да се чувствам като безполезен боклук. Надявам се да си щастлив.
Няма коментари:
Публикуване на коментар