My First and Only Poem...

Когато някой ме ядоса,
Ми се ще да се пръждоса,
Но ще е добре да ме забаламоса,
По-скоро ще се чумоса,
А по въпроса ще ме нашамароса.
Тогава не ми се ще някой да ме халоса
А по-скоро ми се ще да си довърша кроса.

Бягайки по тротоара,
Май сериозно си забравих репертоара,
и ми се прииска изведнъж да заредя резервоара,
но си спомних за пеньоара в будоара.
Покрай мен тогава премина една аерогара,
И аз се зачудих защо не съм на булевара.

Огладнях и реших да си купя сандвич,
И някой ми каза че не съм достатъчно пич,
Аз пък му отговорих че е нужна само обич,
Той пък ми отвърна че трябва бич
Погледнах го и казах “Пич, да има бич е кич.”

След като се наядох, си помислих че преядох
Добре че не влязох, но поне излязох от канала.
Там долу беше тъмно,
Но слава Богу не беше стръмно
Защото щях да падна безшумно, но пък благоразумно
И после щях да кажа нещо остроумно.

Излязох от канала, а отсрани имаше блокада
Вероятно беше заради маскарада
И аз реших да направя една каскада,
Надявайки се да не пробия дупка в Ада.
Все пак реших да напиша балада.

“Това е песен за любов,
и даже не е абаносов кокос,
Ще разкажа за раздяла,
Знам че вероятно си предвидяла,
Опасността която те е грозяла,
Но поне си вървяла и си димяла.

Никога не съм бил влюбен,
Но поне съм дружелюбен,
Със сигурност не съм беззлобен,
Но пък на хората им харесва да съм злокобен.

Не пея само за любов,
Защото това е само част от шоуто на Биг Бос.
А аз не съм нито албинос,
Нито пък не съм от Барбадос,
но пък се чудя какво е да си албатрос.”

След като спрях да пея моята балада,
Реших да отида и на маскарада,
Надявайки се някой да не пострада,
От тъпата ми естрада, за която смятах да получа награда
Пеейки я насред водопада, в сградата където правят маскарада.

Чувствайки че съм в разгара, си спомних че съм на булевара
И ми се прииска да съм на Ниагара,
Но можех ли да отида на автогата или просто да се върна в бара.
Напълно забравил за маскарада се насочих да си взема една цигара…
(ЦИГАРИТЕ ПРИЧИНЯВАТ РАК!)
и това май е края.