Fantastic Four (Cartoon 2009)

Имам намерението да си ги припомня, защото си спомних колко много ме кефеха:

Епизодите

UnderBlack

Днеска се отдадох на домакински задължения защото така исках.

Back to the Future (1985)

Открих това старо резюме, което съм писал, докато бърниках из старите си папки и ще го постна тук, за да не го изгубя някъде.

Back to the Future / Завръщане в бъдещето (1985)

Трудно ми е да повярвам, че някой може да не знае кой е този филм или за какво се разказва. Завръщане в бъдещето е фантастика и комедия, която се превръща в легенда в киното. Стивън Спилбърг разбира се е този който е отговорен за осъществяването на филма.

Все пак за тези които са любопитни лентата се развива около типичен тийнейджър за 80-те на име Марти МакФлай ( в ролята на който се превъплъщава Майкъл Джей Фокс), който бива изпратен малко по погрешка в миналата 1955-а година. Машината е изобретена от негов приятел, налудничавият учен Емет Браун игран от Кристофър Лойд, по-добре познат като Док.

По време на това пътуване той се среща случайно със родителите си, като разбира се успява да прецака нещата така че майка му се влюбва в него вместо в баща му.  Връщането му обратно в 80-те става невъзможно не само защото машината бива повредена, а и защото преди да замине трябва да се увери че родителите му ще се срещнат и съберат.

За съжаление тази задача се оказва доста трудна, първо защото баща му е доста стеснителен и второ защото майка му дори не го забелязва, след като вниманието й вече е насочено към Марти. За нещастие се появява и още една спънка – Биф, местния побойник, който е взел под прицел и Джоржд Макфлай и сина му Марти. Оказва се също така че той е доста сериозен претендент и за ръката на Лорейн (майката на Марти).

Сценаристите Робърт Земекис и Боб Гейл са свършили невероятна работа включвайки комедия, фантастика, приключение и малко романс в тази невероятна история – какво още може да искаш от един филм?

Всъщност интересно е да се знае е че филма първо е нямал почти никакъв шанс да бъде филмиран. Сценаристите, които имали история със Спилбърг били решени да не искат неговата помощ за осъществяването на този проект, но по незнайни причини лично за мен срещнали препятствие в лицето на намирането на продуцент. Идеята им била прекалено новаторска и никой не бил сигурен в успеха на подобен филм по това време на 20-ти век.

Разбира се накрая Робърт и Боб окрили спасител в лицето на Стивън Спилбърг, който открил историята за интересна и различна. Въпреки това работата по филма била забързана и почти нямало време за нищо. Сценаристите искали Майкъл Джей Фокс да играе ролята на Марти, но поради други ангажименти Майкъл не бил възможна опция. Може би точно заради търсенето на актьор, който да се превъплати в Марти нещата се забавили. Все пак Майкъл решил да участва. В това време той се снимал в известен тв-сериал, чието име не мога да си припомня сега. Имал договор, който не му позволявал да се откаже от сериала, затова трябвало да тича от една снимачна площадка на друга.

Между другото самото име на филма било един от големите въпроси почти до края на снимките. Спилбърг имал избрано име, но то не допадало на сценаристите – оказва се че името “Завръщане в бъдещето” се пръкнало почти от нищото.

Ефектът с горящите гуми също бил спонтанна идея. Доста от запомнящите се моменти във филма са дописвани по време на снимките и все пак филма се оказва невероятна сензация. Успеха който има сред зрителите от всякакви възрасти може да се каже че бива  шок дори за самите Робърт и Боб.

Това което имам да кажа аз за филма, като мнение е че завинаги  ще ми остане  любим дори и когато стана на сто години. Не знам какво още мога да кажа. Просто се радвам че баща ми беше така добър да ме въведе в киното с такива филми, така че любовта ми към него (киното) да се разпали още от тогава.

Now as in Today

Днес щеше да бъде що годе добър ден, ако в същото време не изпитвах неудържимата нужда да разбия нечия глава през стената

Деня започна по стандартната процедура - Събуждане много рано сутрин, нежелание да отивам да училище, обличане, излизане, отиване все пак на училище. Днес програмата не е хич натоварена, но заради контролното по математика което щяхме да имаме ми се струваше, че имам да правя много неща. Разбира се след това научих че и по руски имаме втората част от контролното, което правихме миналия път. Не че това имаше голямо значение, защото в началото на деня бях в горе долу добро настроение. Първия час четох книга, втория руски и след това имах три часа за да науча задачите от раздела по математика, което според мен беше напълно достатъчно време. Дори пре достатъчно - точно затова и нямах причина да се притеснявам за каквото и да е освен за контролното по математика. 

Плана ми общо взето включваше във философията и физическото да уча и ако не успеех да ги науча до тогава да продължа в българския, а ако ли не - щях да почета малко преди контролното, за да се отпусна. Разбира се щях да уча заедно с Мади, защото и тя трябваше да ги научи. Нямах нищо против защото тя ми беше казала, че горе долу ги разбирала, което със сигурност щеше да ми влезе от полза когато не знам какво по дяволите се случва на листа, където са задачите. Та ние за почнахме. Първите три задачи минаха що годе добре. 

Сега може би е момента да вметна, че когато уча аз искам да разбера всичко, дори и то да не е нужно да контролното и искам да го науча по най-логичния  и праволинеен начин за да мога след това да си го интерпретирам по начин, който ще ми е лесно да запомня. Това разбира се води до нещо, което много хора наричат бърборене. Това бърборене се състои от задаване на много въпроси дори за най-малките неща (дори и тези неща да ги разбирам). Това попринцип дразни Мади, защото тя е свикнала всичко да прави по своя начин, без място да чуждо мнение. 

Та, когато стигнахме до третата задача, която беше -

sin22αxcos2α - cos22αxsin2α

започнахме да се опитваме да я решим. Стигнахме до извода че тази точно задача съответства на формулата - 

a2-b2= (a+b).(a-b)

и Мади реши да напише втората част, която практически трябваше да бъде изходът от уравнението като начална и аз да попитах защо не напише първата част, като отбележи кое кое е за да е по-лесно. След което започна онова което всъщност не разбрах какво е от нейна страна. Чудех се дали нарочно се опитва да се скара с мен или просто беше толкова тъпа, че не можеше да чуе нещо без да се обиди. Каза ми че не искала да учи с мен ако ще я поправям през цялото време ВЪПРЕКИ, че единственото което направих беше да я попитам "защо не..." (защото все пак формулата е еднана и съща и от двете страни на знака равно. Общо взето за мен нямаше голямо значени и я попитах просто защото така ми се стори по логично, НО тя ми каза че не искала постоянно да я повтарям и да я кара да решава задачите по начин който тя не разбирала. Искала да ги по своя си начин и се обърна и каза че не иска да учи с мен повече... а аз какво можех да направя. Нито знам нещо нито имам как да се самонауча като не знам основните правила. 

Признавам си, че това е моя грешка че не слушам в час и уча в последния момент, но така се получава когато притежаваш такъв мързел примесен с безхаберие. Все пак това беше единствения ми шанс да науча за контролното и Мади ми беше единствения учител който можех да намеря, но това ме променя факта че побеснях. Слепоочието ми започна да тупти, почнах да крещя да я питам ЗАЩО по дяволите се държи по този начин всеки път преди контролно. Каква е причината да не иска повече да ми обеснява задачите и единственото което ми каза беше "искам да ги решавам по моя начин, а ти постоянно ми говориш за твоя начин и се обърквам"...

Подобен отговор успя единствено да ме вбеси по такъв начин че бях на косъм от това да я ударя. Не само ми кипна заради това, че нямаше да мога да науча за теста ами и причината, която ми издекламира тая тъпачка беше най-тъпата възможна от всички на цялото земно кълбо. Разбира се в училище не може да беснееш на воля затова се опитах единствено да крещя без да правя каквито и да е движения, защото единственото което исках да направя беше да разбия нечия глава през стената.

Просто не можех да допусна да имам слаба оценка на този тест и се оказа така че единствения ми учител не иска да ме учи защото заради не знам си каква причина, която така й не стана ясна. 

Разбира се когато бякой се разкрещи в клас все някой дочува и понеже имам един съученик който е пълен кретен и най-вероятно ще остава за пореден път на поправка по хиляда предмета, идва и ми вика "не знаеш задачите? Дай ми 5 лева и ще ти реша първите две", което в случая означава пълна подигравка с мен защото Той. не. знае. НИЩО. Което естествено ме вбеси още повече, а не смятах че това е възможно. Просто го погледнах и му казах че ако не се разкара веднага ще го ударя, защото наистина имам нужда ударя нещо. Той си тръгна обаче понеже той не може да приеме поражение все да ме обижда, въпреки че въобще не ми пукаше. Поговорих си с Ру и Теа и малко ми мина гнева. Взех решение да не уча повече по математика и да оставя нещата да се наредят така както те си решаха. Или щях да ги реша или нямаше да ги реша - нямаше друга възможност, затова просто се оставих да ми мине и да забравя уж. Така че накра якато теста мина направих 3 от 4 задачи и така. Не знам дали са верни, но поне приключи. 

Разбира се след това Павлина се оказа на спирката и просто не можех да се занимавам с нея. Батерията на телефона ми падна така че и не можех да слушам музика и да я игнорирам, затова просто я оставих да говори, а аз кимах и се усмихвах. По средата на пътя разбира се тя каза нещо което просто не можех да оставя да мине покрай ушите ми. Каза ми че по математика те били на патеряла за другата година и че тоя матерял никой не го бил учил и като ми показа в тетрадката какво е направо исках да й забия два шамара, защото тези неща аз ги учих в 7-ми клас. Разбира се като й казах че ги знам тя ми каза че не ги знам и че се бъркам А най-много мразя някой да ми казва какво знам и какво не знам. Затова през останалата част от пътя просто се опитвах да не я гледам, защото не обичам да правя сцени вече днес правих втората.

После като слязохме заваля и ти каза "ела да отидем там да пуша" а аз просто не можех да й търпя компанията. Веднага след като подхвана темата за математиката отново, просто си тръгнах, защото нещо сериозно не ми е наред днес.

“Sometimes in life you feel the weight of the world. It can push you down and make you fear it. It can cause stress and pain. But in those moments, remember all that you have done in your life, and what great things you can do in the future. The feeling of burden may not subside, but the fire you carry in your heart will burn stronger than ever when you live through it. Never let anyone or anything steal your flame. I once thought of calling our first record ‘Alive and Burning’ after a song I wrote. I know now that was a silly notion. We aren’t here to “burn”… we are here on this earth to reach for all that we can get… to see the brass ring and strive for it. Not via sardonic tendencies but rather through our own personal strength… to see our heroes and say to ourselves “I want to be BETTER… I want to be the best I can be.” so please, if nothing else, continue to live as you are and reach for all you can take… you are all beautiful people… live it”

—      Andy Biersack

Hitler, Justin Bieber, and Andy Biersack walk into Hell and meet Satan.

Satan: What'd you do?

Hitler: I killed thousands of people and caused a world war.

Satan: Very good, sit to my left..... You?

Justin Bieber: I corrupted thousands of preteens with my annoying voice. 

Satan: Alight, sit to my right..... And you?

Andy: Get off my throne bitch!

The King Of Hell