Това което всъщност исках да кажа, беше че исках да се оплаквам. Което всъщност не е голяма новина...
Исках да кажа колко никой не ми оценява труда и колко аз не се харесвам и как в момента дори нямам какво да кажа и все пак пиша... обаче не знам. Нещо ми има напоследък. Дори не ми се оплаква, а това е индикатор на сериозен проблем, защото никога преди не е имало време когато да няма време или да не искам да се оплаква за нещо на някой.
Изпитвам толкова сложни чувства в момента
Дори не знам защо избрах това апокалипистично име за тоя пост, защото общо взето в него няма да има нищо интересно. В предните си постове поне имах какво да кажа. Сега нямам какво да кажа и просто пиша, защото ми е приятно да натискам копчетата на клавиетурата и да гледам колко бързо ми се движдат пръстите, което единствено го мога, АКО пиша на клавиетурата и затова е такава сензация за мен. Единствения недостатък обаче на това нещо е че когато пиша бързо, така както сега, доста често се случва без да сикам да натисна копчето до това копче, което всъщност искам да натисна, което пък добавя някаква ненормална буква там където не трябва да я има и разваля цялата концепция на красотата на буквите наредени в думи и аз.. аз..
Дори не знам какво си мисля в момента, защото думите вървят прекалено бързо в главата ми. Всъщност в момента просто си диктувам какво да пиша и когато объркам някоя друма я повтарям хиляда пъти преди да я напиша.
Сериозно искам да спра да пиша сега, защото само бърбря. Но бърборя в писачески начин, а когато записваш бързорене, накрая после като го прочетеш осъзнаваш колко тъпои безинтересно звучи..
Добре, спирам.
Само набързо да кажа - искам китара, а Мади не иска сега и аз искам а тя не иска и
Няма коментари:
Публикуване на коментар