четвъртък, 23 август 2012 г.
вторник, 21 август 2012 г.
понеделник, 20 август 2012 г.
събота, 18 август 2012 г.
-10-DONE-watermark.jpg)
петък, 17 август 2012 г.
понеделник, 13 август 2012 г.
the post of no return
Та, когато планирах да го напиша този пост все още беше вчера, но по стечение на обстоятелствата се оказа че ще го пиша днеска, което всъщност е около два часа след като днеска започна. Разбира се в това няма нищо лошо, но.. де да знам. Не е толкова важно и бе това. Не е тема върху, която си заслужава да се мисли *махва с ръка*
Това което всъщност исках да кажа, беше че исках да се оплаквам. Което всъщност не е голяма новина...
Това което всъщност исках да кажа, беше че исках да се оплаквам. Което всъщност не е голяма новина...
Исках да кажа колко никой не ми оценява труда и колко аз не се харесвам и как в момента дори нямам какво да кажа и все пак пиша... обаче не знам. Нещо ми има напоследък. Дори не ми се оплаква, а това е индикатор на сериозен проблем, защото никога преди не е имало време когато да няма време или да не искам да се оплаква за нещо на някой.
Изпитвам толкова сложни чувства в момента
Дори не знам защо избрах това апокалипистично име за тоя пост, защото общо взето в него няма да има нищо интересно. В предните си постове поне имах какво да кажа. Сега нямам какво да кажа и просто пиша, защото ми е приятно да натискам копчетата на клавиетурата и да гледам колко бързо ми се движдат пръстите, което единствено го мога, АКО пиша на клавиетурата и затова е такава сензация за мен. Единствения недостатък обаче на това нещо е че когато пиша бързо, така както сега, доста често се случва без да сикам да натисна копчето до това копче, което всъщност искам да натисна, което пък добавя някаква ненормална буква там където не трябва да я има и разваля цялата концепция на красотата на буквите наредени в думи и аз.. аз..
Дори не знам какво си мисля в момента, защото думите вървят прекалено бързо в главата ми. Всъщност в момента просто си диктувам какво да пиша и когато объркам някоя друма я повтарям хиляда пъти преди да я напиша.
Сериозно искам да спра да пиша сега, защото само бърбря. Но бърборя в писачески начин, а когато записваш бързорене, накрая после като го прочетеш осъзнаваш колко тъпои безинтересно звучи..
Добре, спирам.
Само набързо да кажа - искам китара, а Мади не иска сега и аз искам а тя не иска и
четвъртък, 9 август 2012 г.
Female Belzear
(Кликнете за оригинален размер)
Реших да я/го нарисувам защото вчера или онзи ден започнах отново да пиша за него. Ще пиша него, защото оригинално беше замислен като мъжки герой, но понеже е демон може да влиза в човешки тела, така че в момента е в женско тяло. Накратко.
Така ще изглежда за втората част на историята, която всъщност решихме да бъде първа, а първата ще направим втора, за да е по-епично напримерно :D
вторник, 7 август 2012 г.
понеделник, 6 август 2012 г.
За смеха и смехотворците
Смехът, струва ми се, е единсвеното нещо, което човекът е създал сам. Всичко останало той взема наготово от природа и го приспособява към своите нужди. Електричеството, глупостта, термоядрената реакция, любовта, ултразвъкът и дори единоначалието се срещат в диво състояние в природата. Но природен смях досега все още не е открит. Това означава, че смехът не съществува обективно във веществото. Той очевидно е себективен продукт. Сиреч продукт на разни субекти, които сериозните хора с постна физиономия считат за отпадъчен продукт на обществото.
Аз обаче смятам, че смехотворците са катализаторът, който ускорява реакциите в общественото развитие и спомага за по-бързото отделяне и утаяване на излишните вещества, пардон, същества. И въобще смехът действа пречистващо не само при обществените процеси, но и при някой твърде лични такива. Нашият наблюдателен и впечатлителен народ е създал по този повод някой доста недвусмислени изрази, които с голямо удоволствие бих цитирал, ако те не стърчаха извън рамките на официалното благоприличие.
Не си спомням кой учен беше изчислил, че пет или десет минути смях се равняват на едно яйце. Не определеше дали варено или сурово, но все пак яйце. От пет яйца вие вече можете да се отровите или да получите други нежелателни последици. А при смеха, напротив, бавно се отравя този, който не се смее. Може да настъпи дори атрофия на някой лицеви мускули, които засягат физиономията ни, когато се хилим. Освен това нищо не може да се сравни с хранителната стойност на смеха. Той съдържа белтъчини, и въглехидрати, и витамини, и "Невротон", и "Транкилан" и прочие. Аз например имам една много дебела леля, която въпреи аскетичния режим, на който се подлага, за да отслабне, не успява да смъкне и грам, защото прекалява със смеха. А той, смехът, мигновенно се абсорбира от органишма по някой неведоми пътища за обмяна на веществата. И се превръща в здраве, добро настроение, добри намерения и други приятни неща.
А иначе смехотворците са почти нормални хора. Ядат, пият, спят, размножават се. Дори умират. Понякога и от естествена смърт. С една дума - най-обикновена материя. Само че произвеждаща смях. Експлозив. Зарежда се в душата и избухне ли - помита много неща" от старите мераци до старите калъпи. И ги захвърля на вселенското бунище.
Смехът най-сетне това е своеобразна форма на естествения подбор. На него може да устои само на жизненото, най-здравото и, уви, най-приспособяващото се... Известно е, че на остров Бикини невредими бяха останали само плъховете и пръчовете. Вярно е, че ядрената експлозия е чувствително по-слаба от психическия взрив, но има устойчеви миниорганизми, за които няма достатъчно отровни гъби - и мухоморката, и атомната, и смехотворната не могат да се справят напълно с тях.
И все пак, веднъж олъчени, тези миниорганизми стават все по-чувствителни на въздействието на смехоактивния прах, който се носи на валма, на валма по цялото змно кълбо и прониква и в най-навирените носове, и дори в черупките на охлювите, вследствие на което и носовете, и черупките разкриват истинското си съдържание.
Ако на този свят нещо може да се нарече "велика сила", то това е само смехът. Някой монарси си прикачват титлата "цар на царете". Никой не заслужава подобно звание повечеот смеха. Той е великата сила на великите сили.
И най-любопитното се, че тази велика сила, която така дожре разтърсва материята, не съдържа електронче в нея. Защото се състои само от най-различни рошави мисли. А мисълта, дори на най-дебелите глави, колкото и тежко да се движи, си остава безплътна като захарен памук. Само че тя притежава странната способност да се превъплатява в букви, в думи, които образуват редове, превръщат се в страници, а те на свой ред се натрупват в книги, като тази, която вие така неразумно и безгрижно държите в ръце в този момент. Съзнавате ли опасността, на която сте изложени? Та вие държите блокче кондензиран взрив. А в това блокче има детонатори като Чехов, Илф и Петров, Марк Твен, О. Хенри, Нушич, Чапек, Хашек!
Аз обаче смятам, че смехотворците са катализаторът, който ускорява реакциите в общественото развитие и спомага за по-бързото отделяне и утаяване на излишните вещества, пардон, същества. И въобще смехът действа пречистващо не само при обществените процеси, но и при някой твърде лични такива. Нашият наблюдателен и впечатлителен народ е създал по този повод някой доста недвусмислени изрази, които с голямо удоволствие бих цитирал, ако те не стърчаха извън рамките на официалното благоприличие.
Не си спомням кой учен беше изчислил, че пет или десет минути смях се равняват на едно яйце. Не определеше дали варено или сурово, но все пак яйце. От пет яйца вие вече можете да се отровите или да получите други нежелателни последици. А при смеха, напротив, бавно се отравя този, който не се смее. Може да настъпи дори атрофия на някой лицеви мускули, които засягат физиономията ни, когато се хилим. Освен това нищо не може да се сравни с хранителната стойност на смеха. Той съдържа белтъчини, и въглехидрати, и витамини, и "Невротон", и "Транкилан" и прочие. Аз например имам една много дебела леля, която въпреи аскетичния режим, на който се подлага, за да отслабне, не успява да смъкне и грам, защото прекалява със смеха. А той, смехът, мигновенно се абсорбира от органишма по някой неведоми пътища за обмяна на веществата. И се превръща в здраве, добро настроение, добри намерения и други приятни неща.
А иначе смехотворците са почти нормални хора. Ядат, пият, спят, размножават се. Дори умират. Понякога и от естествена смърт. С една дума - най-обикновена материя. Само че произвеждаща смях. Експлозив. Зарежда се в душата и избухне ли - помита много неща" от старите мераци до старите калъпи. И ги захвърля на вселенското бунище.
Смехът най-сетне това е своеобразна форма на естествения подбор. На него може да устои само на жизненото, най-здравото и, уви, най-приспособяващото се... Известно е, че на остров Бикини невредими бяха останали само плъховете и пръчовете. Вярно е, че ядрената експлозия е чувствително по-слаба от психическия взрив, но има устойчеви миниорганизми, за които няма достатъчно отровни гъби - и мухоморката, и атомната, и смехотворната не могат да се справят напълно с тях.
И все пак, веднъж олъчени, тези миниорганизми стават все по-чувствителни на въздействието на смехоактивния прах, който се носи на валма, на валма по цялото змно кълбо и прониква и в най-навирените носове, и дори в черупките на охлювите, вследствие на което и носовете, и черупките разкриват истинското си съдържание.
Ако на този свят нещо може да се нарече "велика сила", то това е само смехът. Някой монарси си прикачват титлата "цар на царете". Никой не заслужава подобно звание повечеот смеха. Той е великата сила на великите сили.
И най-любопитното се, че тази велика сила, която така дожре разтърсва материята, не съдържа електронче в нея. Защото се състои само от най-различни рошави мисли. А мисълта, дори на най-дебелите глави, колкото и тежко да се движи, си остава безплътна като захарен памук. Само че тя притежава странната способност да се превъплатява в букви, в думи, които образуват редове, превръщат се в страници, а те на свой ред се натрупват в книги, като тази, която вие така неразумно и безгрижно държите в ръце в този момент. Съзнавате ли опасността, на която сте изложени? Та вие държите блокче кондензиран взрив. А в това блокче има детонатори като Чехов, Илф и Петров, Марк Твен, О. Хенри, Нушич, Чапек, Хашек!
- Георги Куфов "Хумористични разкази" сборник
събота, 4 август 2012 г.
the kind of angry post
Ами не смятах да пиша нищо по въпроса, защото общо взето това е най-тъпото нещо за което някой може да се ядоса и все пак успях да се ядосам и може би това й беше целта на онази, обаче хич не ме интересува.
Всичко започна като обикновен разговор между напълно непознати хора в общ чат.
Та, тази вече от три или повече дни обеснява на всички как еди си коя книга била тъпа и не знаела кой би искал да я чете, след като преди това участваше в състезание, за да я спечели. Искам само да отбележа, че и аз участвах, но после се оказа че е томбола и абе няма значение. Тя е спечели и после обеснява колко била тъпа книгата, а аз още в началото казах че ми е интересно да я прочета, защото просто ми е интересно. И въобще не се интересувам от мненията на другите хора и ще си я прочета, защото ще си я купя.
И днеска за поред път обесняваше колко била тъпа и пак каза "кой би искал да прочете подобна тъпа книга" и понеже аз казах че искам да я чета и тя взе да ме обижда по нейния си начин и аз й отговорих, защото не е учтиво хора да се обръщат към теб, а ти да не им отговаряш.
И някак си разговорът премина от това, че тя искаше да си наложи мнението, към това че аз взимам нещата прекалено лично и че се обиждам, след като тя ме обиждаше (какъв шок). И ми говореше някакво фамилиарно, сякаш сме първи приятели само дето в същото време ме обиждаше.
После когато й казах че е обидно да спечели книгата и след това да пише колко е тъпа, тя почна обеснява как била написана и кой я бил написана и цялата история на книгата...
На кой му пука. Аз просто искам да я прочета заради порното.
О, като след което като й казах че е обидно че тя я е спечелила ми каза "о, а искаш ли да ти я пратя. след като ти толкова много я харесваш и защитаваш"
Просто... просто нямам думи. И това трябва да го казва 21 годишен човек. Мислех си, че като минеш 20 вече спираш да се държиш като малка кучка...
О, моя грешка, оказва се че е на 19. Значи й е позволено да бъде малка кучка.
Всичко започна като обикновен разговор между напълно непознати хора в общ чат.
Та, тази вече от три или повече дни обеснява на всички как еди си коя книга била тъпа и не знаела кой би искал да я чете, след като преди това участваше в състезание, за да я спечели. Искам само да отбележа, че и аз участвах, но после се оказа че е томбола и абе няма значение. Тя е спечели и после обеснява колко била тъпа книгата, а аз още в началото казах че ми е интересно да я прочета, защото просто ми е интересно. И въобще не се интересувам от мненията на другите хора и ще си я прочета, защото ще си я купя.
И днеска за поред път обесняваше колко била тъпа и пак каза "кой би искал да прочете подобна тъпа книга" и понеже аз казах че искам да я чета и тя взе да ме обижда по нейния си начин и аз й отговорих, защото не е учтиво хора да се обръщат към теб, а ти да не им отговаряш.
И някак си разговорът премина от това, че тя искаше да си наложи мнението, към това че аз взимам нещата прекалено лично и че се обиждам, след като тя ме обиждаше (какъв шок). И ми говореше някакво фамилиарно, сякаш сме първи приятели само дето в същото време ме обиждаше.
После когато й казах че е обидно да спечели книгата и след това да пише колко е тъпа, тя почна обеснява как била написана и кой я бил написана и цялата история на книгата...
На кой му пука. Аз просто искам да я прочета заради порното.
О, като след което като й казах че е обидно че тя я е спечелила ми каза "о, а искаш ли да ти я пратя. след като ти толкова много я харесваш и защитаваш"
Просто... просто нямам думи. И това трябва да го казва 21 годишен човек. Мислех си, че като минеш 20 вече спираш да се държиш като малка кучка...
О, моя грешка, оказва се че е на 19. Значи й е позволено да бъде малка кучка.
петък, 3 август 2012 г.
Deleted scenes from The Avengers script #2
EXT. MANHATTAN STREET - NIGHT
Fury: The building…all the brick and cement - it’s turning into c-candy!
Widow: I don’t believe it! There’s no such thing as a car made out of ice cream!
Tony: The sun is melting my convertible!
Cap: Hey! Stop licking my bicycle!
CUT TO - LOKI, who watches from a distance.
Loki: Priceless! I haven’t had this much fun in centuries…!
Fury: The building…all the brick and cement - it’s turning into c-candy!
Widow: I don’t believe it! There’s no such thing as a car made out of ice cream!
Tony: The sun is melting my convertible!
Cap: Hey! Stop licking my bicycle!
CUT TO - LOKI, who watches from a distance.
Loki: Priceless! I haven’t had this much fun in centuries…!
Deleted lines from The Avengers script
*Fury tries to take the Tesseract with him*
Loki: Please don't. I still need that...
Fury: This doesn't have to get any messier.
Loki: Of course it does. I've come too far for anything else.
*Loki's brain: Don't say you're from Asgard.*
Loki: I am Loki...
*Loki's brain: Remember, you HATE Asgard now!*
Loki: ...of Asgard.
*Loki's brain: You fucktard!*
Loki: *pause*
*Loki's brain: Quick - say something cool and grandiose to cover that up!*
Loki: ...And I am burdened with glorious purpose.
*Loki's brain: Nice.*
Loki: Please don't. I still need that...
Fury: This doesn't have to get any messier.
Loki: Of course it does. I've come too far for anything else.
*Loki's brain: Don't say you're from Asgard.*
Loki: I am Loki...
*Loki's brain: Remember, you HATE Asgard now!*
Loki: ...of Asgard.
*Loki's brain: You fucktard!*
Loki: *pause*
*Loki's brain: Quick - say something cool and grandiose to cover that up!*
Loki: ...And I am burdened with glorious purpose.
*Loki's brain: Nice.*
сряда, 1 август 2012 г.
Get Scared "Built For Blame"
Новата песен на Get Scared, вече без Ник :(
Вече нямат нищо общо със старото си звучене, но пък не са зле.
Стават.
Абонамент за:
Публикации (Atom)