the post with the pics

Значи, аз мисля че тотално се отказах да пиша каквото и да е тук когато осъзнах че всъщност трябва да ПИША нещо. Мислих си че ще е по-лесно просто да пускам тая оная песен или някакви картинки и да си постват тъпите шеги, на които само аз се смея. И ... тази седмица докато разглеждах статистиката на блога... видях че има хора. Които напълно наистина са ми гледали блога

Но тогава осъзнах че хора са ми ГЛЕДАЛИ блога. А аз нямам нищо интересно в блога си и тогава изпаднах в паника. Леле, имах чувството, че хората (които са ми гледали блога) само са го погледнали и са го затворили... защото е тъп 

Не искам да е тъп. Искам да е интересен и да има разни интересни неща вътре и на хората да им е интересно да го гледат, както да мен би ми било интересно да го гледам - БЛОГА.

Тъй, като начало реших да напиша голям пост (ХА-ХА) защото искам да се принудя да почна да... пиша. 

И в момента нямам точно какво да правя защото, буквално нямам какво да правя и затова реших да правя това. А сега пиша букви и думи само за да запълня няколко реда и да не изглежда така сякаш слагам картинки през няколко изрчения, защото всъщност нямам някакво да кажа.

 Всъщност ИМАМ какво да кажа и то... май че не е много. В момента пиша една история  с Теа, която мисля че и преди много отдавна споменавах, но за момента за тези хора, които нямат идея коя е не ми се обеснява. Накратко тя ми е близка приятелка. Тъй. Та тая история която пишем онзи ден почнах да рисувам комикс по нея и тогава осъзнах че всъщност не мога да рисувам комикси

И сега като все още правя безуспешни опити да нарисувам нещо, което буквално става за гледане се отказах и реших утре. Но това което всъщност исках да кажа е че с Теа обсъждахме как да ни изглеждат героите и тя говореше нещо за върколачени тела и коси направени от кости, докато аз й говорих за кървящи черепи

И осъзнах че ми стана смешно и се зачудих как по дяволите ще мога да нарисувам подобно нещо като дори не мога да нарисувам един задник!