Motivation NOW

Ще успееш, човече! ТИ МОЖЕШ!

Ще го направиш и ще се сбъдне и повече няма да има проблеми и вече няма да трябва да мислиш за това! ЯСНО ЛИ Е!? Ще го направиш и точка по въпроса.

Няма после, защото си едно голямо пиле! ЯСНО ЛИ ТИ Е... добре. Ясно е. Не забравяй договора - премести го, пренапиши го, преподпиши се и започваме наново НАНОВО! 

Пускам го в блога за да спра да се отмятам всеки ден, така че да стане ясно че ще ГО направя. Край. Решено е. 

Ще се справиш. Ясно? Ще се справиш, защото МОЖЕШ!

Отиваш в неизвестното, но ще оцелееш и ще се върнеш със награда която ще имаш цял живот! Успех!

The Hunt Of the Books

Така, както може би никой не знае аз си правя от известно време един голям списък с книги, които искам да си поръчам (така че да получа някаква отстъпка и да ми излезе по-евтино). Разбира се, колкото повече време го протаквам, толкова повече книги ще имам за поръчване. Не че се оплаквам защото колкото повече, толкова повече, както казва великият Мечо Пух.
Та, докато си разглеждах списъка се сетих за втората част на "The Magicians" - "The Magician King"

Тогава когато я търсих за последно информацията, която имаше беше че книгата вече е написана и най-вероятно вече е издадена в Америка. Сега разбира се когато се разрових се оказа че книгата "The Magician King",  която се явява да е втората част е била издадена в САЩ октомври миналата година. Което разбира се ми вдъхва някакви надежди, че може би ще бъде преведена на български... все някога. За момента това не се е случило, но ще следя как се развиват нещата.

Big Post...again

След дълго размишлява стигнах до прозрението, че няма нищо лошо в това да си съживя отновоо стария блог. Не че ще има кой да го чете освен мен но според МЕН е забавно да го чета и да гледам в миналото, така да се каже. Така че и ако има кой да го чете- печеля, и ако няма кой да го чете пак аз печеля!

Та, предполагам че трябва сега да пиша за какво се е случило вчера или оня ден или не знам си кога, обаче ме мързи. Събудих се преди половин час и в момента мозъка ми най-вероятно бълбука...

Браво, сега започнах да разглеждам картинки на мозъци... намирам ги отвратително гнусни и в същото време очарователни по свой собсвен начин... Спомням си веднъж че дядо ми яде някакъв мозък (мисля че беше агнешки) - ТОВА беше едно от най-отвратителните неща, на които ще стана свидетел през живота си. Кой нормален човек яде мозък за обяд? Може ли някой да ми каже?! Разбира се че не, защото дядо ми е НЕнормален човек. Така че няма нужда от повече въпроси по случая.

Сега искам да ям, обаче ме мързи да стана от стола...

Why so serious...?

Ами може да се каже че има определени степеност на ядосаност и раздразненост, в които можеш да изпаднеш. Странно как се случва така, че се ядосваш защото някой те дразни и обратното - всички те дразнят защото си ядосан. Мисля си, че точно тези две неща са особено свързани.


Пиша този пост, защото когато го напиша смятам да приключа с въпроса веднъж за винаги. Знам че никой не ми чете блога и затова е още по-лесно да го напиша. След дълго време на едва-разбирателство с един човек най-сетне лично на мен ми писна. Ама наистина сериозно ми писна, а този човек чието име няма да споменавам, само защото се ядосвам само като го чуя от доста време се опитва да се отърве от мен. Не че имам нещо против, не е като да сме първи приятелчета.
Та, този някой когато има мнение и не може да приеме ничие друго. В следствие започва да те обижда зад гърба ти. Всичко което имам на й казвам е това:

I really don't know...

Oх,  не знам. Според мен това е последния истински ден от ваканцията и наистина не ми е приятно. Да си кажа нямам много големи и важни проблеми освен големите  важни проблеми, които имам...

Единсвеното за което се тревожа е че няма да има достатъчно време да пиша от историята или че тея събота и неделя ще минат по-бързо отколкото пилешки крилца пред прегладняла версия на мен (ето един опит да се направя на телевизонен водещ). Това не е никак забавно. Изтрий го цялото..

Но сериозно. Въпреки че мога да приема че доста лоши неща са ми се случили или открих наскоро мога също така да кажа че има много по-лоши неща, които можеха да се случат. Затова няма смисъл да мелодраматизирам, а е по-важно да насоча вниманието си към по-важните неща - Да ми е приятно! Независимо какво се случва около мен. Ако се случва нещо, което не ми харесва тогава просто ще фокусирам вниманието си на нещо друго. Например като това ... 

Е, разбрахте ли деца. Усвоихте ли от мъдроста ми. Важния съвет и единствения начин да живеете един щастлив живот.

Чау, щастлива нощ и прочие. Аз се връщам към изнасилванията.

I Feel Like Dancin'