Мързи ме ужасно много да пиша каквото и да е било, въпреки че наистина искам да напиша нещо. Главно причината да не искам да пиша е че нямам голямо желание да споделям, но пък няма да мирясам докато не кажа това което искам да кажа, а и на всичкото отгоре това е блог така че искам да го пълня с глупости...
Общо взето се чувствам добре с изключение на това че се разболях.
Не че се оплаквам, минали са само два дни и предполагам че най-лошото вече мина, но пък трябваше да пропусна училище днес. Отново - не се оплаквам. Имах си един почивен ден повече, гледах няколко филма, един два сериала, поиграх малко видео игри и ми беше много хубаво, обаче... странно защо когато Мади се върна и беше щастлива и се радваше и тогава аз спрях да се радвам. Очевидно ми е малко трудно да се радвам на това че всички останали се забавляват без мен.
Дразня се че всички си продължават живота просто ей така и дори никой не ме е питал как съм или защо не съм на училище. Много лесно може мъртвото ми тяло да се въргаля из някоя канавка, обаче неее оо колко е забавно, че Ники не е тук! Даже си мисля че по-хубаво не може да бъде! Най-хубаво е когато Ники не е тук...
Това ме кара да се чувствам като много специален човек. Забавлението не почва освен ако аз не съм там. Много ми е приятно да го чуя. А и на всичкото отгоре Мади ме пита дали и понеделник ще отсъствам с някаква усмивка, която показваше ясно че се надява и в понеделник да ме няма...
Живота явно е толкова по-прекрасен когато ме няма....
И... и... и на всичкото отгоре тя продължава да ми разказва някакви случки от днеска, кой какво направил и колко било хубаво и забавно, а аз си мисля само как да не бях там и кога по дяволите ще млъкне! ДА, разбрах че е било много хубаво днеска!
Може ли просто да МЛЪКНЕШ!?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар