Now everybody's singin' "La, la la la...": юли 2011

петък, 15 юли 2011 г.

You miss my face, but I'm right here. You say you can't take it without me, but I'm standing right infront of you. If you can't see me, then I'll be gone.

Още от началото на поста казвам, че не искам никакви коментари!

Не мога да се съглася повече. Не разбирам. Нито разбирам какво казваш, нито какво прави, нито защо... И се чудя защо правиш това което правиш. Няма причина, но ти пак продължаваш.

Казваш че ти липсвам, но аз съм тук. Казваш че ти липсва лицето ми, а аз стоя точно пред теб.

Ако не можеш да ме видиш... тогава ще си тръгна.

Aко мога да цитирам Slipknot:

Come away with innocence and leave me with my sins
The air around me still feels like a cage
And love is just a camouflage for what resembles rage again

So if you love me let me go
And run away before I know
My heart is just too dark to care
I can't destroy what isn't there...

Аз си го причиних и ти си го причини.

Спомняй си за мен, с това което искаш да помниш. Аз смятам да те изтрия от живота си и спомените си.

http://www.youtube.com/watch?v=rtnP4cYO8bM

понеделник, 4 юли 2011 г.

Well, fine...

Не се ядосвам защото искам да се ядосвам - това се надявам да е ясно. Но въпреки това не мога да не се ядовам дори когато става дума за глупости. Това което някой хора могат да смятат за глупост - примерно да си първия който заговоря всички... това е глупаво. Дори и аз го знам, но когато не съмв добро настроение това може да е причина за някоя голяма караница.

Не се карам с хората защото ми е приятно да се карам, въпреки че може и да изглежда така. Толкова много се карам на хората, които значат нещо за мен че накрая те дори не искат да говорят с мен. Не мога да се спра, може би има нещо свързано със зодията ми, но овните са може би най-ревнивите хора.

Понякога ми се иска да си забия няколко шамара на себе си...

Осъзнавам че приятелите ми си имат личен живот, осъзнавам че едва ли денят им се върти около това какво ще ми кажат или дали ще ми говорят, но странното е че моят живот се върти около тях, колкото и да не им е приятно. Те имат други приятели освен мен - е, аз нямам други освен тях и колкото и тъпо да звучи едва ли щях да им викам и да им се карам толкова ако не ми пукаше за тях.

Осъзнавам че не отривам най-добрия начин да им го покажа...

...но това не значи, че не е вярно.

Поведението ми може да изглежда пренебрежително, грубо, отвратително, ревниво, тъпо, непоносимо, досадно, нетърпимо, неуважително - и това е защото най-вероятно е такова. Но просто не мога да променя себе си. Винаги под лошите качества има и малко добри, въпреки че в моя случай доста трудно могат да бъдат открити, но са там.

Приятелите ми и семейството ми значи всичко за мен. Ще захвърля живота си за тях - те са моят живот! Не знам какво друго да кажа, не ме бива в извиненията, нито пък в даването на съвети, нито пък в каквото и да е било друго... но пък винаги ще съм там, когато някой има нужда от помощ или дори когато му е скучно.

Може би просто исках да кажа, не ми се сърдете много ако изпадам често в умопомрачителни състояния, защото след няколко часа ще съм добре ще ви прегърна...